Михаил Бъчваров-Бондар

ЛЮЛЯЦИ

Бях хлапе, играх на комунист,
тичах по баира през лозята.
Казваше ми дядо антихрист,
че не съм се кръстел на софрата.

Аз топях на кръглата софра
прясна топла пита с мерудия,
срещах с тате пролетна зора
в МТС край село Исерлия.

Заран по росата крачех бос,
вечер лягах си на дъсчен одър.
Ходех да събирам житен клас
и лозя орах със Гичов Тодор.

Носех аз в сърцето си мечта,
в пазвата си - орехи и дюли.
А по мене тежък дъжд плющя -
листите на детството обрули.

Ала то е с мене, то живей.
Детството и днес със мене крачи.
Всяка пролет с люляци ми пей.
Всяка есен с дъждове ми плаче.