* * *
често сънувам баба ми седнала
сънят ми е пейка за припек
под слънце от два свята
понякога сядам с гласа си до нейния
но това не са разговори
нещо като аз да й казвам
бабо колко е хубаво че не си умряла
докато тя ми казва
данче и аз те сънувам жива
после пейката се разпада
© Йорданка Белева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 19.03.2017, № 3 (208)
Други публикации:
Йорданка Белева. Пропуснатият момент. Пловдив: Жанет-45, 2017.