Иван Ставрев - Смъртта на вампира

СМЪРТТА НА ВАМПИРА

Пиячът, сам, се чувства изоставен,
насреща си не чува ли: "Наздраве!"
Не може ли да бъде неподправен,
той е обречен на забрава.

Самотна, чаша вино не звъни.
И виното във нея изтрезнява.
Не чуваш в нея морските вълни.
Душата ти умира и изтлява.

Самотна е и масата, когато
над нея изпълзи сънят.
И чашите, дори да са от злато,
излъчват болка, ако не звънят.

В сърцето си не пускай самотата.
Че тя вампир е за душата.
А, ако искаш да сразиш вампира -
от звън на чаши той умира.