СБЪРКАНА ТРАГЕДИЯ
Топосът на срещата е ясен: кръчмата
Хроносът: все още неизвестен.
Първа водка: формата е още неизбежна,
бих казал, че съм модернист,
НЕ, по-скоро, вече, пост
модернист с
някои пост
комунистически
задръжки.
В пространството
от ъгъла на чашата
до ъгъла на мойте
устни
се мержелее някаква
жена
изтънчена,
по-тънка от ръба на чашата,
по-тънка от бръснач,
изрязва нежно силуета си
във моя мозък.
Втора водка: О, о, о, о, о, о, о, о
същността ми не била
същност на овчица
по-скоро коч, НЕ, пръч
НЕ коч плюс пръч, вълче
НЕ вълк
овца плюс вълк
във форма на чакал
жената този път е в чашата
изпивам чашата НЕ Е,
това е само нейно
отражение.
Седма водка: (И тук започва чалгата)
ХОР: Кочооо, Кочооо,
Кочооо,
Кочооо Чистеменски,
Защо уби
жинатъ
ЕРИНИИ: жинатъ и дицатъ
ХОР: Защо уби
жинатъ
ЕРИНИИ: жинатъ и дицатъ
Жената (предната)
съвсем я няма.
Ах, май че се разплисках.
© Иван Христов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.05.2005, № 5 (66)
Други публикации:
Иван Христов. Сбогом, деветнайсти век. София, 2001.