Илия Джерекаров - Как я искаш...

КАК Я ИСКАШ...

Илия Джерекаров

В цеха влезе мъж на около петдесет години със светлосиня престилка, каквато носеха конструкторите, и с няколко папки чертежи. Огледа се и доста уверено се запъти към тезгяха на Горчо.

- Добро утро! Ти ли си Горчо?

Горчо се поколеба за миг дали да отговори, но реши да влезе в неговия тон.

- Аз съм. А ти кой си?

- Научен сътрудник. В отдела на Тотев. Реших да донеса лично чертежите на тази машина и да видя що за майстори сте. Човек все трябва да ви учи на елементарни неща.

Тонът му бе категоричен и нетърпящ възражения. Горчо се намръщи, протегна ръка и взе папките.

- Как се казваш?

- Ще търсиш другаря Иванов!

- А малкото ти име как е?

- Иван, но за теб съм другаря Иванов!

- Добре, Иванчо, дай да видя какво си нарисувал и що за конструктори сте.

Научният сътрудник се разсърди.

- Не съм ти Иванчо, а другаря Иванов и това не са рисунки, а чертежи!

И подведен от мълчанието на Горчо, добави:

- Ако ми ги правиш като рисунки, май ще си имаме доста неприятности!

В тона му прозвуча заплашителна нотка. Горчо хвърли папките на тезгяха и равнодушно запита:

- Как я искаш машинката, по чертеж или да работи?

Това очевидно преля чашата. Научният сътрудник се разяри:

- Да не сте посмели да промените нещо. Ще проверявам лично всеки детайл! Още сега ще се разбера с началника ви. Конструирал съм толкова машини, такова безобразно държание не съм видял!

Горчо сви рамена, обърна се встрани и викна към бригадира.

- Бай Киро, отивам да пия едно кафе, докато другарят научен сътрудник се разбере с началника ни.

Без да дочака отговор, тръгна по прохода в средата на цеха към барчето.

Научният сътрудник със зачервено от яд лице също се обърна и тръгна в обратна посока. Докато минаваше край мен, го чух как ядно мърмори:

- Простаци. Ти се отнасяш с него като с човек, а то... Само уста за големи заплати.

След половин час довтаса началникът на цеха.

- Горчо, какво си му вдигнал кръвното на новия другар?

Горчо се засмя.

- Дойде ли да ти се оплаче? Яви се един надут, говори ми като на малко дете и аз му отвърнах със същото. Той пък се обиди и взе да ми обяснява колко машини е конструирал. Тогава го запитах как я иска машинката, по чертеж или да работи и той съвсем излезе от релсите. Зарязах го и отидох да изпия едно кафе, та да се махне и да не направим скандал.

- Искаше да ходи при директора да те уволнява, ама аз го разкандърдисах. За всеки случай остана лично да проверява детайлите.

Този път Горчо наистина се обиди.

- Да ги проверява бе, бай Марине. Да ги проверява, ама докато той е тук и ги мери, аз съм в барчето на кафе!

Началникът ни, бай Марин, примирително каза:

- Добре де, няма да те заболи корем. Само гледай да не пропуснеш срока, че и двамата отиваме. Разправят, че бил роднина на генералния директор.

Горчо извади цигара, запали я и отчетливо и натъртено каза:

- Ще я предам точно на датата. И точно по чертеж. Нека си проверява детайлите.

Бай Марин разбра, че на Горчо му дойде много и набързо приключи.

- Добре, разбрахме се. С него ще говоря само аз, а ти си гледай работата.

От този ден всички следяхме какво правят Горчо и научният сътрудник.

Горчо изпипваше детайлите, мереше ги по десетина пъти, преди да ги обяви за завършени, а новият другар всеки ден се появяваше заедно с качествения контрольор и също така дълго и старателно измерваше всичко изработено през деня.

Така, докато дойде датата за предаване на машината.

Горчо за последен път провери дали навсякъде е смазана добре, избърса с конци някакво мазно петно и доведе началника ни бай Марин.

- Бай Марине, ето му машината, направена точно по чертеж, без никакви пропуски, човекът всичко е проверил сам. Сега нека си я пусне, а аз ще седна ей там и ще гледам какво ще стане.

Бай Марин се засмя доволно.

- Всичко е изработено идеално. Той самият си призна. Ще заработи от раз!

Горчо сви рамена.

- Значи няма нужда да се бутам в калабалъка. Ще си седя отстрани и ще гледам.

Бай Марин учудено го погледна.

- Не е лош човекът бе, Горчо. Е, смята се за голям конструктор, ама признава, че и ти си майстор.

Горчо се намръщи.

- Ще мина и без неговото признание. Ей го. Идва. Пускайте я, пък аз ще погледам.

Обърна се, отиде до съседния тезгях и седна върху него. Научният сътрудник дори не го погледна. Застана до машината и се ухили до ушите, а след това някак неадресирано каза:

- Тази машина заменя труда на дванадесет души работници. Договорил съм да я вдигнат още днеска.

Някой отзад тихичко, с насмешка допълни:

- И ще работи и нощеска.

Конструкторът се направи на глух, а може би не чу и включи двигателя. След това решително бутна лоста и всичко в машината се раздвижи. Миг по-късно нещо я блокира, двигателят изви от рязкото претоварване и ремъците почнаха да пушат.

Бай Марин бързо натисна червения стоп, двигателят спря и за миг настъпи мълчание. Конструкторът се зачерви, удари с юмрук по машината и закрещя.

- Това е саботаж! Някой ще отиде в затвора за такъв провал. Тази машина се следи лично от секретаря на районния комитет. Бай Марине, дай ми двама души и с качествения контрольор ще я разглобя и ще я проверя отново детайл по детайл. Ще видим кой е този саботьор!

Бай Марин се намръщи и нареди на две момчета да помагат в разглобяването. Когато видя, че конструкторът е улисан в измерванията, извика Горчо настрана.

- Казвай какво си й направил, дано успея да замажа работата, че отиваш по дяволите!

Горчо доволен се засмя.

- Всичко си е наред, бай Марине. Няма какво да се ядосваш. Човекът си я искаше по чертеж, направих му я по чертеж. Не ми е казал, че иска машината да работи. Ако сложи половинка ракия с мезето, веднага ще тръгне. И да научи, че в българския език има и учтива форма на обръщение.

Бай Марин недоверчиво го гледаше.

- Значи си сигурен, че всичко е по чертеж?

- Разбира се, че съм сигурен. Нали двамата с ОТК-то ги проверяваха по сто пъти.

- Слушай, Горчо, знаем се от двайсет години. Кажи ми честно, какво си направил!?

- Нищо не съм направил. Казах ти. Нека купи половинка каменарка и да научи как да се обръща към други хора. За пет минути ще тръгне. Има един два кусура, ама не е фатално. Ще работи и така. Ако правят и други такива машини, ще му кажа. Само че, първо да купи ракията и да ми се извини за тоя цирк. Да научи, че няма хора първо и второ качество!

Бай Марин махна безнадеждно с ръка и тръгна към машината.

- Ама и ти си едно дървено магаре!..

Сподири го доволният смях на Горчо.

До края на работното време разглобиха машината, провериха всички детайли, сглобиха я и отново я пуснаха. Резултатът бе същият. Машината изви жално и блокира. Бяха дошли и други любопитни конструктори, двама началници на отдели...

Научният сътрудник потен и разчорлен, със запретнати ръкави, бършеше с конци омазнените си ръце, вторачен в разгърнатите чертежи. Качественият контрольор прибираше ненужните вече измерителни уреди. Мълчанието беше непоносимо под злорадите погледи на работници и колеги.

Внезапно се обади електротехникът, застанал до бай Марин.

- Работата е ясна. На сухо няма да тръгне. Сложи, шефе, една бутилка и всичко ще се оправи. Кажи на Горчо, "евала, майсторе" и това е. Дай парите да прескоча до бакалията и таман и работното време ще свърши. Горчо, ела тука! Човекът ще даде една бутилка. Ще тръгне ли, докато се върна?

Горчо поклати глава.

- Ходете двамата. Не искам да гледа какво правя.

Конструкторът се прокашля.

- Все пак, бих искал да видя какво ще направите с машината.

Горчо дяволито се усмихна.

- Е, аз идвам ли да гледам как чертаете и изчислявате?

Електротехникът прегърна конструктора през рамото.

- Хайде да вървим, че инак ще остане за утре.

Обърканият конструктор се подчини.

Когато се върнаха, машината бодро потракваше при всеки изработен детайл. Горчо невъзмутимо седеше на тезгяха и я наблюдаваше.

Научният сътрудник се доближи, извади бутилка ракия, сложи я до него и му подаде ръката си.

- Наистина, честно, моля да ме извините. Не знам как стана всичко това.

Горчо пое ръката му и я раздруса.

- Дядо ми казваше, хора, които почват с кавга, после стават големи приятели, стига да са големи майстори. Няма какво да се извинявате. Машината е чудесна.

Бай Марин им подаде две незнайно откъде появили се пластмасови чашки и след това наля на себе си.

- Най-после. Хайде, наздраве и да е на хаирлия.

В това време звънецът обяви края на работното време. Всички тръгнахме към съблекалните. На вратата се обърнах и погледнах назад.

Конструкторът, наведен над тезгяха, нещо чертаеше, а Горчо разпалено му говореше.

Бай Марин ме побутна.

- Видя ли ги? Вече обсъждат нова машина. А можеше да стане една...

Без да дочака отговор, продължи. Аз също тръгнах да се обличам. Няма за какво да стоя след работа. Нали?

1972-1975 г.

Други публикации:
Илия Джерекаров. Нещо, което... София: ИК "Еос", 2000.