Димитър Златинов - Мъжът, неговата съпруга и любовникът в спалнята

МЪЖЪТ, НЕГОВАТА СЪПРУГА И ЛЮБОВНИКЪТ В СПАЛНЯТА

Димитър Златинов

Характери:

Борис - възраст между 25 и 55

Дора - възраст близка до тази на Борис

Нощ. Всекидневна. Вляво врата, която извежда дирекно на стълбището, част от което се вижда също. Вдясно врата съм спалнята. В дъното прозорец, през който се виждат светлините на многоетажни жилищни сгради.

Откъм спалнята се чува учестено пъшкане на мъж и жена, правещи секс.

Чуват се стъпки. Борис се появява на стълбището, подсвирквайки с уста. Облечен е в строг бизнес костюм, в ръка с кожено дипломатическо куфарче. Вади връзка ключове. Улавя дръжката на вратата с дясната ръка и тръгва да вкарва ключ в бравата с лявата. Вратата се оказва незаключена и се отваря. Борис спира да си подсвирква.

Борис: Ах!

Борис влиза в хола, като затваря вратата след себе си. Тръгва към спалнята, но чува пъшкането и замръзва, долното му чене увисва. Борис стои замръзнал около минута.

Борис: О, господи!

Борис прави крачка към спалнята и се спира. Стои така няколко секунди. Прави още една крачка и се спира. Вади автоматично цигара и я слага в устата. Бърка в джобовете на сакото си за запалка, но не я намира. Ръцете му треперят. Вади цигарата от устата си и я мачка, после я хвърля на пода.

Отива да вратата на спалнята, улавя дръжкака и я натиска. Стои така няколко секунди. После пуска дръжката и долепя ухо до вратата. Остава така няколко секунди, слухтейки какво става в спалнята. Започва бавно да се свлича на пода. Пада на колене пред вратата. Бавно обръща глава към публиката - лицето му е цялото в сълзи. Стои така няколко секунди.

Обръща глава към вратата и я гледа. Все така застанал на колене, улавя отново дръжката на вратата и бавно я натиска. После бавно открехва вратата - пъшкането на мъжа и жената се чува сега много по-отчетливо. Борис стои така няколко секунди, после бавно затваря вратата. Стои на колене още няколко секунди.

Вади цигара и я пъха в устата си. Опипва джобовете си за запалка и не я намира. Вади цигарата и я мачка с ръка, после я хвърля на пода. Лази до средата на всекидневната, улавя главата си с две ръце и стои така няколко секунди. Бавно отпуска ръце и става.

Оглежда се. На масата вижда голям кухненски нож и го взема. Стиска ножа с дясната ръка.

Борис (с решителен тон): Ще я убия, кучката!

Борис тръгва решително към спалнята, но на метър от нея се спира. Връща се решително до масата, на която има бутилка с водка и отпива няколко глътки.

Борис: Ще ги убия и двамата, мамицата им!

Борис отпива още няколко глътки. Тръгва решително към спалнята. Пред вратата се спира внезапно. Стои, стиснал нож, няколко секунди. Прави крачка назад. С дясната ръка продължава да стиска ножа, вдигнат на нивото на раменете му и готов за атака; с лявата ръка разхлабва вратовръзката, после разкопчава копчетата на ризата и разголва гърди.

Борис: Ще ги убия и двамата, мамицата им! После ще убия и себе си!

Борис се връща до масата, взема бутилката с водка и отпива няколко глътки. Вдишва и издишва дълбоко няколко пъти, после отпива няколко глътки. Тръгва решително към спалнята. Пред вратата се спира. Стои няколко мига неподвижно. После се кръсти, целува ножа и го вдига. С лявата ръка улавя дръжката на вратата и я открехва леко. Пъшкането на мъж и жена се чува по-отчетливо. Стои така няколко мига, после се отдръпва ужасен, като оставя вратата да стои открехната.

Борис: Не мога да я убия!... Не мога!

Борис отива до масата и отпива няколко едри глътки. Стои замислен няколко мига, после вдига отново ножа решително.

Борис: Ще убия само него, мамка му копелдашка!

Борис тръгва решително към спалнята. Пред вратата се спира, стои така няколко мига, после захапва ножа межди зъбите си и съблича сакото си, което сгъва и оставя на пода. След това запрята ръкавите на ризата си, взема ножа в дясната си ръка и прави крачка към спалнята. Стои така няколко мига, след което се връща да масата и отпива още няколко глътки от водката.

Борис: Тя е щастлива с него!

Борис отпива още няколко глътки.

Борис: Аз не й трябвам.

Борис отпива още няколко глътки.

Борис: За какво да живея?

Борис вади цигара с треперещи ръце и пъха една в устните си. Опипва джобовете на панталона, вади запалка и пали. Смуква дълбоко няколко пъти от цигарата си.

Борис: Ще убия себе си!

Борис хвърля цигарата на пода и я гаси с крак. Отпива отново от бутилката.

Борис (забелязва се, че е вече пиян - залита, а също заваля думите, когато говори): Ще си направя харакири. И когато тя излизе - ще ме види и разбере защо съм го направил!

Борис отпива от бутилката. Залита, но се овладява. Вади цигара.

Борис: Пуша цигара... и се коля.

Борис пали цигарата и всмуква дълбоко.

Борис: Дали ще заплаче, като ме види потънал в кръв?

Борис хвърля цигарата на пода и я гаси с обувка. После сваля ризата, сгъва я внимателно и я поставя до сакото си. Кляка на колене, сграбчва ножа с две ръце и го вдига. Остава застинал в тази поза няколко секунди.

Борис (донякъде изтрезнял): Тя ще ме намрази... Да, сто процента ще ме намрази. Като ме види с разпорен корем и...

Пауза

Един истински мъж, който го е грижа за щастието на жена си, би се самоубил някъде далече от къщи, в мотелска стая или в гората.

Борис се изправя. Облича ризата, после завързва вратовръзката и слага сакото. Вдига ножа и го оставя на първоначалното му място. После обикаля всекидневната и събира смачканите цигари и фасове, като ги слага в джоба на сакото си.

Борис отива до външната врата, отваря я, обръща глава и гледа към спалнята няколко мига, после излиза, затваря вратата след себе си. На стълбището стои замислен няколко секунди, после вади цигара, пали я и слиза по стълбите.

Стъпките му постепенно заглъхват. Единствено продължава да се чува пъшкането на мъж и жена, идващо от спалнята.

Няколко секунди по-късно се чува топуркане по стълбите. Борис се появява, тичайки по стълбите, отваря вратата и влиза в хола. Започва припряно да се съблича, остава единствено по чорапи.

Борис: Аз никога не я попитах дали съм й достатъчен! Чувал съм, че някои се нуждаят от двама партньори, като могат да обичат и двамата... без никой да е ощетен. Моята жена сигурно е такава... широко скроена.

Борис тръгва към спалнята.

Борис: Ще вляза с усмивка.

Устата му се опъва в широка усмивка.

Борис: Ще им се поклоня, после ще легна до тях... и каквото дойде.

Борис отива до масата и взема бутилката с водка.

Борис: За кураж!

Отпива няколко яки глътки. Оставя бутилката. Отива до дипломатическото си куфарче, вади шише с парфюм и се пръска няколко пъти. После вади гребен и се сресва. Доволен, той връща шишето с парфюм и гребена в куфарчето и тръгва към спалнята.

Вратата на спалнята се отваря и отсреща, загърната с пеньоар, излиза Дора.

Дора вижда застаналия гол пред нея Борис и пищи.

Дора: Аааа!

Борис: Аааа!

Борис отстъпва.

Дора: Кой си ти?

Борис: А ти?

Мъжки глас (откъм спалнята): Какво има?

Дора: Гол мъж в хола!

Мъжки глас (откъм спалнята): Какво?... Идвам!

Борис: Това е моят дом!

Дора: Твоят?

Дора пали осветлението и гледа любопитно Борис. После се засмива.

Борис: Какво?

Дора: Объркал си входа. Твоят е съседния.

Борис: О, не!

Борис също се засмива.

Дора: Този отляво. Аз също се обърквам понякога.

Мъжки глас (откъм спалнята): Всичко наред ли е?

Дора: Да.

Борис най-после усеща, че е все още гол, слага ръце пред себе си, после взема панталоните си и започва припряно да се облича.

Борис: Много се извинявам!

Борис сграбчва остатъка от дрехите си с една ръка, с другата взема обувките си и тръгва към вратата.

Дора: Мога ли да ви попитам нещо?

Борис: Да.

Дора: Вие възнамерявахте да се присъедините?

Борис: Моля?

Дора: Затова се бяхте съблекли, нали? Мислехте, че оттатък е жена ви с някой друг.

Борис: Не разбирам.

Дора: Все още не е късно.

Борис: Моля?

Дора развързва пеньоара си и го оставя да се смъкне в краката й, отдолу е гола. Борис я гледа с широко отворена уста.

Мрак