СЪБАРЯНЕ НА КЪЩА
Преди да влезе прашната фадрома
и срине всичко, рано сутрин в двора
отби се и откъсна си лалета
и кранчето на мивката затегна,
кой знае, да не вземе да прокапе,
макар да нямаше вода от лятос;
залитна вляво - в стаята, където
родила беше, гледаше детето си;
стената бе издраскана с цинизми
и I love you!, и Смърт на комунизма!
Защура се по навик и намери
моливче и мухлясала батерия,
транзистор "Веф" и сякаш се отрони
мазилката на времето с Воронов;
под мивката се шмугна мишка; мишка! -
извика сепната и си помисли,
че има - има смърт!; смъртта обзе я
отвътре къщата - от мавзолея
на изживения и балсамиран
любовен труп; и всичко е умиране,
а-ай, камино, камино, ту те кере,
родени заради едното перчене,
да - каза, - всичко заслужава багера
освен лалетата и два-три шлагера.
© Антон Баев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.06.2006, № 6 (79)
Стихотворението е отличено с трето място в конкурса за Славейковата награда (2006).