Антон Баев - Нови цариградски сонети

НОВИ ЦАРИГРАДСКИ СОНЕТИ

1. Към Босфора

Каменната люлка ме люлее.

Корабите са се върнали.
Мраморни богини хвърлят въдици
в Мраморно море. До кея бавно
акустира празната гемия на Али,
който пак за "Бешикташ" ще къса нерви
тази събота, когато вече ще съм другаде;
ще реве като дете излъгано.
Уловено слънце свети
на самото синьо дъно...

Каменната люлка ме люлее.

Улицата е като асфалтов бич,
вързан за небето. Силите ми стигат
колкото да вдигна поглед
и да видя
самолет - подобен на карфица
да се впива в синия ревер;
мама още кърпи
ученическото ми изтъркано
сако...

Каменната люлка ме люлее.

14 юни 2006 г.
Истанбул, Бешикташ, бул. "Барбарос"

2. Танц на бул. "Истиклал"

Сибел танцува в Ресторанта на цветята
и целият "Таксим" се е събрал да гледа
Сибел танцуваща; Сибел е цвете тази нощ
и аз саксия съм за нейната усмивка.

Сибел танцува в Ресторанта на цветята;
Сибел е цвете от ревера на нощта истанбулска
и аз сако съм за снагата й златиста.

Сибел танцува в Ресторанта на цветята,
в Истанбул - там, където се почувствах
и малък, и велик, и влюбен.

Сибел танцува в Ресторанта на цветята.

3. Златният рог

Сини са очите на моята любима.
Очите на Сибел са сини също
и гледайки я - тебе аз прегръщам.
Прегръщам те сред нощния "Таксим".

Истанбул свети влажен и горещ.
В гърба му Рогът златен е забит -
кама, наточена от Мраморно море.
Сини са очите на моята любима.

Очите на Сибел са сини също.
Мятат се на въдиците уловени
ципури и лефери; дребосъкът
радост е за пеещите циганета:

Сини са очите на моята любима
като морето с мраморното име.

18 юни, 2006 г.
Истанбул, летище "Ататюрк"