Владо Любенов - Етюд в жълто

ЕТЮД В ЖЪЛТО

web

Една жена във жълто цяла, вървеше недалеч пред мен,
и светкаше като махало полата й от жълт сатен.

Разтапяше се тъмнината на есенния скучен мрак,
щом стъпеше красив и златен високият й строен крак.

Вървях подире й замаян от лъскавите обеци,
които скачаха, звънтяха и пееха като щурци.

И изостанал като мравка, се лутах като в сън дълбок,
изгубил безвъзвратно в мрака звука на жълтия й ток.

Но бе ми светло на душата, и бе ми пътят озарен,
с надеждата, че в тъмнината една жена върви пред мен...