СЛЕДВАЩИЯТ КОН
вървяхме по опразнената улица
през една от онези призрачни недели
в които мъглата смесва
живите и неживите обекти
стисках с все сила ръката ти
така конярът стиска
повода на коня
по пътя към кланицата
когато всичко приключи
ръката му е свободна и лека
с нея той погалва следващия кон
преди да го отведе
© Владислав Христов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.08.2015, № 8 (189)
Стихотворението печели второ място на Националния конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови (2015).