Владислав Христов

ОТ СЪЛЗИТЕ

Владислав Христов

днес начерта нова улица чертаеше улици нощем върху голям картон краищата на който застъпваше с плодове или кофички кисело мляко вече имаше проект за цял град с магазини паркове кина детски градини и публични домове тя обитаваше този град нощем слагаше си тъмни очила шлифер и изкуствени мустаци не искаше никой да я разпознае защото имаше много любовници а всяка среща с тях й причиняваше усещането за нещо което никога повече няма да се повтори прибираше се преди съмване уморена и с изкалян шлифер улиците на нeйния град бяха винаги кални от сълзите мислеше си тя които капят по картона от сълзите е от сълзите