Владислав Христов - Хайку

ХАЙКУ - 2

web

есента изтри
велурените си обувки
в първата снежна пряспа

приливът облизва лакомо
напуканите ни
пети

дъжд
водата носи
листата към гробището

под есенната шума
два дъждовника
играят сантасе

по миглите
на вятъра
семенца от глухарче

бурята идва
мургавата крадла
на пране

нещо ми влезе в окото
премигнах и то излезе
беше гола жена

грамофонът пълен
с музика
и червенокоси жени

димът плясна
над огъня
и отлетя

очите и
червени
крила на скакалец

в облаците
заплака орел
дъжд заваля

листата под дъба
по жилките им
натрупан варовик

в локвите
оглежда се следобеда
отива на среща

утрото отвори очи
и се почеса
комар го бе ухапал

вълните повиват
следите ни
сиамски близнаци

и въшките дори умряха
в косите
на мъртвеца

копривата милва
сирачето
тръгнало за охлюви

ех този сняг
извара в шепите
на скитник

само чаплите знаят
под кой камък
се крие зимата