Владислав Христов
Усмихва се. Това е една от онези усмивки преди дълъг път, които скриват страха му, за да са сигурни изпращачите, че всичко е наред и той ще им донесе от Сибир кожени шапки или поне някоя препарирана лисица. После е лесно - в купето скрива усмивката си зад дебелата книга, която чете само във влакове и никой от пътниците не забелязва, че от време на време я обръща на обратно и пак продължава да чете. Това е вече друга книга, а влакът не пътува за Сибир.
© Владислав Христов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 26.09.2010, № 9 (130)