ОСТРОВ
Всеки си има свой пустинен остров.
И аз.
Пък трябва да се яде. Неприятно, ала неизбежно.
Хрус-хрус - първо левия крак. После десния.
Ръцете. Всичко останало...
И ето ме - само една уста.
А устата вика:
- У-у-у! У-у-у! У!
Протестира.
Като я гледаш - нищо и никаква уста, пък и тя протестира. За свобода се бори. И ще продължава да се бори!
Уста е - сама себе си не може да изяде.
Свободна уста на свободен остров.
Ние сме обречени да бъдем свободни!
© Владимир Янев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.03.2007
Владимир Янев. Живи души. Варна: LiterNet, 2007
Други публикации:
Владимир Янев. Живи души. Велико Търново: Фабер, 2006.