ЛЮБОВ
Кучето ме събуди в два часа през нощта. Така скимтеше и лаеше, че нямаше как да не го изведа.
Пък навън - бая хора с кучета.
- Кучетата са особено чувствителни към земетресения - каза ми Зрънчев от съседния блок.
Едва-що го изрече и земята се разтърси. После се разцепи и погълна блоковете ни. Пък аз жена и три невръстни дечица бях оставил там.
Понатъжих се, но умният Зрънчев ме ободри:
- Ние да сме живи! За следващото земетресение ще купим по едно куче за всеки от семействата ни.
- Скъпо ще ми излезе да гледам пет кучета - заразмишлявах.
- Е, не е речено да имаш пак три деца - възрази Зрънчев. - Каква е ползата? Ето сега - страдаш тройно повече от мен. Щото аз едно детенце имах.
Прав е човекът. Ако с бъдещата ми жена си родим само едно детенце, ще ни трябват три кучета. Даже две, щото аз моя любим Бимбо не го давам и за най-реномираната порода. Нищо, че е порода улична превъзходна.
Ама и тая моята, бившата, дето сега лежи под земята, е една повлекана. Бимбо скимти, лае, тя се прави на заспала. На ти сега сън! Вечен.
А Зрънчев си е прав. Едно дете ще си родим. Ще насмогнем на три кучета. И любов като има - чиста печалба си е.
© Владимир Янев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.03.2007
Владимир Янев. Живи души. Варна: LiterNet, 2007
Други публикации:
Владимир Янев. Живи души. Велико Търново: Фабер, 2006.