ЮНОША
Не към очаквал да срещна живота по друм от цветя, в колесница от лунни лъчи и прочие дивотии. Не съм поздравявал пролетта и младостта - винаги съм бил реалист. Просто се явявах на разни конкурси, ама все не ме вземаха на работа, та бая се бях отчаял.
Излезе ми накрая късметчето.
Работа и половина - натискаш разни копчета. Само едно червено копче не трябваше да пипам. Обясниха, че ако го натисна, ще отиде половината свят.
Цял месец си играх с копчетата. С червеното - не!
И тогава нахлуха група психолози. Овързаха ме с разни жици, изследваха ме, тестове ми правеха.
- Кажи - викат, - защо не натисна копчето?
- Щото така казаха.
- Ясно - закова един, - послушническа установка! Подчинява се на заповеди.
- Ама не ти ли се прииска да видиш какво ще стане? - диви се друг.
- Какво да стане?
- Аха - казват, - синдром на равнодушието. Добре де, не изпитваш ли гордост от властта и силата?
- Защо гордост?
- Очевидно е - заключиха - индивид, лишен от индивидуалност! Отсъствие на инстинкти за разрушение и воля за власт. Невероятен екземпляр.
- Най-човечният човек - парафира шефът им. - Всичко човешко му е чуждо.
Сложиха ме в една клетка, поставиха на нея надписа "Най-човечният човек" и ме подкараха да ме показват на света. И досега ме въртят насам-натам, а хората се дивят и ме сочат за пример. Не е лошо, дори е приятно, макар че вече съм претръпнал и не е както беше в началото.
Само да не беше тоя сън.
Вземат ме на работа. Да натискам разни копчета. Само две копчета не трябва да натискам. Сторя ли го - отиват двете половинки свят.
Аз обаче казвам - "Нека пламне земята за пир непознат!" И прас - първото копче. Пак казвам: "Барикаден пожар върху стария свят!" Прас - второто.
Хиля се и чакам да дойдат психолозите. Да, ама те ми повярвали и ми доверили истински копчета.
Ужас!
Дано не разберат какво сънувам, че ми отиде клетчицата. Та и надписчето на всичко отгоре.
© Владимир Янев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.03.2007
Владимир Янев. Живи души. Варна: LiterNet, 2007
Други публикации:
Владимир Янев. Живи души. Велико Търново: Фабер, 2006.