Я!
Я!
Я, я!
Нещо пука. Излизам, гледам - пролетта.
Пролетта се пукнала като в народна песен. И ми мило едно, драго!
Дръвчета цъфнали, птички пеят, пчелички... (Май нямаше пчелички, ама карай - за пълнота и безостатъчност на пейзажа.)
А хората - доволни.
Едни такива хора - подменени сякаш. Още малко и ще се заобичат.
- Я - рекох, - отде-наде?! Какви фасони ми предават тия гадове!
Намерих си едно дръвче, с много птички, с много пчелички и се обесих.
Я - ще ми се правят на щастливи и обичливи! На хора ще ми се правят.
Ако са наистина такива, ще се опечалят.
Ако не се - значи са лицемери.
Такова капанче им заложих на тия гадове, че ни натам, ни насам.
Я - пролет, хора, щастие...
А изначалният трагизъм на битието къде отива?
Я!
Я, я!
© Владимир Янев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.03.2007
Владимир Янев. Живи души. Варна: LiterNet, 2007
Други публикации:
Владимир Янев. Живи души. Велико Търново: Фабер, 2006.