ЧЕХОВ
"Платонов: Платонов ме боли."
А. П. Чехов
Събудих се по едно време. Чувствам - всичко ме боли. Глава, сърце, стомах - пълно и безостатъчно целия!
Изплаших се, щото стана като с оня от пиесата. Платонов. Целият Петров ме боли.
Петров ме боли, Петров, а не някакъв си там Георгиев. Уплаших се, събудих и жената. Пък тя, като се разкудкудяка. Лекарства ми дава, компреси ми дава. А мен ме боли-и-и. Петров ме боли. И ме е яд, яд ме е на Георгиев.
Както и да е - отпусна ме малко, поунесох се... Заспах. А сутринта се събуждам и ми е криво.
Криво-право - тръгвам на работа.
А насреща ми Георгиев. Оня същият, дето нищо му нямаше през нощта. Когато ме болеше Петров.
Светнах му аз един на Георгиев, та и на мен ми светна. Съвсем ме отпусна.
Пък тоя простак Георгиев така и не можа да разбере, че в чест и памет на самия Чехов съм го фраснал. Къде ще ти го разбере Георгиев - никога и нищо не го е боляло, та да разбере.
Усъмних се, че и сега не го е заболяло. И както беше паднал, сритах го по мутрата. Пак в чест и памет на Чехов.
На доктор Антон Павлович в чест и памет!
© Владимир Янев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.03.2007
Владимир Янев. Живи души. Варна: LiterNet, 2007
Други публикации:
Владимир Янев. Живи души. Велико Търново: Фабер, 2006.