СЕЗОНЪТ НА ФИЛИП ХОРОЗОВ

Владимир Янев

web | Погледи към българската поезия и проза

Не в началото, не и в края на разговора - очаквано и винаги внезапно - той вади сгънати на четири, с подвити краища листове. Изчитам машинописните редове с тук-таме зачертаните или прибавени на ръка думи.

- Нека чуя това!

Слушам бавния му, дълбок, леко пресипнал глас.

- И това!

Пушим. Мълчим. Отпиваме от пукницата.

Хубавите стихотворения не обичат случайните думи. Те са случаи, не случайност...

*

Той е един от самобитните съвременни български поети.

Винаги можеш да разпознаеш стиховете му. Приличат на разцепени от слънце и лед скали, напомнят напечената земя, от която хората с безглаголно търпение, възпети от Гео, изтръгват живот. Може би затова са по вапцаровски "навъсени и къси".

- Кои - стиховете или хората? - питате.

Не виждам разликата между хората и стиховете при него. Затова е поет!

*

Стихотворенията му започват като разказ. Не се силят да изглеждат възвишени, красиви, изненадващи.

Няма в тях аромати и подправки, няма смайващи багри. Имат дъх на дух, светлини, които извират естествено, палват пламъчета, чертаят зигзагите на светулка.

- Ти виждал ли си светулка?

Аз съм виждал.
И какво от това?

Така завършва едно от стихотворенията му.

А друго:

Цяло лято гледаме.
Виждаме, недовиждаме.
Сянката е кацнала в погледа.
Погледа е зареян в себе си.

Хайде - тълкувайте. Аз се отказвам - нещо съм се зареял в себе си...

*

Тези синкопирани, елиптични стихове са по-завършени от тлъстите обяснителни редове, които подтичват с изплезени езици към трамвая на честитите поети. Ритъмът им следва мъжкия говор, който не се насилва да е бабаитски.

Някъде внезапно разказът се скъсва - пътечката на смисъла се разпилява и тръгваш към най-същественото.

Кое е то?!

Едва ли стихотворенията ще го кажат със сентенциозни и претенциозни поанти.

Ще го кажат така:

Тогава
виждам очите си
толкова близо до мен,
че изпивам сълзите си обратно.

Как става това? Кога става?

Когато си свалим очилата.

Тогава може би ще видим човек "в едната ръка с шишенце вино, в другата бухал вместо фенер".

Аз съм го виждал.

Какво от това ли?

Ами доста неща... Всичко в неговия наш сезон.

© Владимир Янев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.01.2009
Владимир Янев. Погледи към българската поезия и проза. Варна: LiterNet, 2008.