ТАЗИ КНИГА
Владимир Янев
един полувековен човек
в едно краевековно време
посвещава на една жена.
Звучи сецесионно, но жена му е сред малкото причини писаното тук да изразява не само отчаяния, а и надежди.
Книга от фрагменти...
Това е модно - кой ли не фрагментяса след Атанас Далчев, Борис Делчев, Иван Динков, Светлозар Игов?!
Те са класиците в жанра и всеки следващ ги не просто ще е оценяван с оглед на постиженията им, а ще бъде определян като несполучил техен следовник.
Може би така ще се възприеме и "Цигулката на Енгр", въпреки че тя има други вдъхновители - "новата проза" на Валентин Катаев, последните книги на Василий Розанов...
Сред вдъхновителите е и Петербург, където авторът разбра, че Достоевски не е измислял нищо - той е стопроцентов реалист.
И още нещо, което не е свързано с поместените тук стихове.
Въпросната "иновация" ще обясни на досетливите заглавието на книгата, не и нейните намерения.
Какви са тогава намеренията й?
Намеренията й не са премерени!
Навярно чрез записаното авторът иска да намери нещо, някого, себе си... (Кой от себе си, кого от себе си, какво от себе си?!)
Намерил или не - той няма намерение да поучава.
Просто се изразява, стремейки се да се изразява просто.
А в мечтите си вижда читател, който се сеща понякога за "Цигулката" и опитва някоя от струните й.
След което си казва, че може по-добре.
И започва да майстори своя мелодия.
По-добре ще е - своя цигулка.
Авторът
© Владимир Янев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.12.2006
Владимир Янев. Цигулката на Енгр. Строшени огледала. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Владимир Янев. Цигулката на Енгр. Строшени огледала. Пловдив: Макрос - 2001,
2000.