* * *
Разкроявам живота си
в дългите нощи
и си припомням, че съм Жената.
Заспивам сутрин
своето парченце сън.
Будилникът стреля от упор.
Няма време да съм сънлива.
Поглеждам в огледалото -
по-скоро навик,
и хуквам,
бързам
всеки миг, всеки ден
към залеза.
© Ваня Душева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 20.07.2006, № 7 (80)