* * *
Отпътуваха всички влакове.
Заглъхнаха всички сбогувания.
Останах сама насред ветрилището -
в празното на коловозите...
Невидима струна ме свърза с релсите.
Метално отеква акордът от ехото.
Отвъд вибрациите на звука -
безброй разсипани пътища
очакват да подредя мозайката.
Ако мога...
© Ваня Душева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 20.07.2006, № 7 (80)