МИГНОВЕНО МИМОЛЕТНО
загнездиха се миговете в
пустата мъглива вечер
писна им да ги обиждат на
мимолетност
носталгично гледат
по телевизията дават
пак
някакъв удавник за
сламка;
ламаринено чудовищни
кукли се разхождат
по най-горния слой на
вечността.
А миговете
заплакаха -
искаха късче
непреходност,
не за себе си - за
Останалите.
© Таня Станкева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.11.2004, № 11 (60)