Станимир Димитров - Заключен вятър

ЗАКЛЮЧЕН ВЯТЪР

Денят е много мръсен
на разсъмване...
Не ти е лесно
да рисуваш гълъби,
с предутринни мечти.
А вечер...
Цяла вечер пеперудите,
играеха с косите ти
и си измисляха
петна върху крилата си -
по-бели и по-черни и...
най-розови...
и три гвинеи във ръцете си,
с които да запрат заключения вятър.
С лъжичка по паричка - и не зная.
Но май е трудно да напишеш
името си с пепел.
И с остроумие от рухнали звезди,
през острите ъгли на светлината
да съзреш,
как рано сутрин през сълзи,
умрял от смях, си гледал синевата
на бялото си минало, оплетено във
вятър и мъгли...

"А, значи си усетил" - каза тя.

Не зная, просто мисля
за мъглите....