Станимир Димитров

БЕСИЛКИ

Идеята е слепец,
образ, залепен
на обратната страна на клепачите.
Тихо проскърцване на пръсти в стъкло.
Илюзия!
Бунт срещу видимия свят.
Тя гърми с гласовете на счупените камбани,
тя е петно в тетрадките на бездарните поети.
Тя ги следва...
Само те се докосват до нея...
Тя е видима само за тях,
защото им показва празничните си дрехи.
Защото само те я канят на баловете на душата...

А другите, другите...
най-много да я заведат в пустинята
или на някоя бесилка!

И там ще увисне до истинската Поезия.