* * *
Всичко мога вече.
Мога сама нощем да пресека
каменната гора на отчаянието.
Мога без сълзи да изгася
огъня на болката.
Мога тихо, като в гробище
да изживея самотната си радост.
Всичко мога вече,
но не искам да го правя.
© Станка Парушева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2004
Станка Парушева. Думи на вятъра. Варна: LiterNet, 2004