* * *
В моите мисли
тебе вече те няма.
И е тихо в душата ми,
няма кой да вдига обичайната врява.
Стъпвам леко, на пръсти
да не те събудя.
Ключът към сърцето ми
ти отдавна изгуби.
Няма да можеш като цар
в покорено царство,
да вървиш все по ръба на ножа
и да не се порежеш.
Отново съм на себе си господарка,
а пък ти спи
и сънувай победи.
© Станка Парушева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2004
Станка Парушева. Думи на вятъра. Варна: LiterNet, 2004