РАЗМИНАВАНЕ

web | Думи на вятъра

Предчувствах, че няма да се срещнем
и учестеното ти дишане
                          не ще ме озари.
Свободна бях,
               с най-тежката от всички участи -
със свобода,
               от която не престана да ме боли.
Нощта преваля.
Сенките умират прави до стените.
Ще трябва да се примиря,
ще трябва да се примиря...
И даже във съня си дърпам
на любовта юздите.

 

 

© Станка Парушева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2004
Станка Парушева. Думи на вятъра. Варна: LiterNet, 2004