НЯКОЙ ДЕН
по Иван Николов
Някой ден съвсем случайно
ще откриеш с изненада,
че тревата, дето стъпваш,
пак зелена е и млада.
Ще ме хванеш за ръката
и ще тръгнем рано, рано
към изгубеното време -
минало неизживяно.
Над главите ни ще пърхат
птици със крила прозрачни.
Колко дълго ще останем
искрени и еднозначни.
Вече знаем, че нагарча
всеки подарен ни залък.
Младостта не се завръща -
младите това не знаят.
Нощен вятър пак ще броди
над ожънатите ниви,
а ръката ти тревожно
моята ръка ще дири.
© Станка Парушева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2004
Станка Парушева. Думи на вятъра. Варна: LiterNet, 2004