* * *
И какво от това,
че си страдал и вил като куче,
и какво от това,
че от глад си прегризвал юздата,
и какво от това,
че със мокри дърва си опитвал
да сгрееш душата си,
и какво от това,
че си хвърлял думи на вятъра?
Все едно -
тя ще дойде нечакана.
Ще те срещне на път,
ще се стрелне в съня ти спокоен.
Край главата ти
мухите ще продължат да кръжат,
но духът ти ще бъде
най-после свободен.
© Станка Парушева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2004
Станка Парушева. Думи на вятъра. Варна: LiterNet, 2004