ЧУДО
Така еднакви в глъбината
са ежедневните неща.
Изплитат паяжини гъсти
и ни обгръщат с пустота.
А някъде край нас блуждаят
почти неземни светове.
Вратите бавно се отварят,
ала не знаем откъде.
И винаги сме тъй наблизо,
и тъй далече при това,
от малкото житейско чудо
със вкус на хляб и свобода.
© Станка Парушева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2004
Станка Парушева. Думи на вятъра. Варна: LiterNet, 2004