ВИА ДОЛОРОСА
И градът се надигаше в мен
със звъна на небесните кули.
Кипва Пасхата, празник свещен
за душите, зова му дочули.
Като всякоя мътна тълпа
тя „Разпни го!” безумно вопие.
И се стича бездънна сълза
по лицето на Дева Мария.
И залитам под тежкия кръст.
От търговци изпълнен е храма.
А месията вдигнал е ръст
над смъртта и над всички измами.
Мержелее сред пъстрата гмеж
твоят образ по пътя нататък.
И долавям забързан вървеж
към последните мигове кратки.
И провиждам, че може би пак
ще поемеш от моето бреме.
Със сърцето, очакващо знак,
както някога в нашето време.
Подминаваш ме. Полъх студен.
И очите ти нищо не питат.
И отрече се трижди от мен,
докато се пробуждат петлите.
© Светла Караянева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.11.2010
Светла Караянева. Обсерватория. Варна: LiterNet, 2010
Други публикации:
Светла Караянева. Обсерватория. Пловдив: АИ на Аграрния университет, 2010.
.