СЪН
Самотното дърво на хълма
потръпва в тъмната си риза.
Нощта със запотени хълбоци
по лунната пътека слиза.
Просвирва нощното щурче,
ехти локомотивна свирка.
И влакче призрачно влече
съня ми към далечна спирка.
Очаква ли ме някой там -
дори не искам и да зная.
И се разтваря като храм
прозорецът на мойта стая.
Потракват сънно колела,
понасят релсите безкрая.
Дървото маха ми: ”Ела,
с луната да си поиграем!”
© Светла Караянева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.11.2010
Светла Караянева. Обсерватория. Варна: LiterNet, 2010
Други публикации:
Светла Караянева. Обсерватория. Пловдив: АИ на Аграрния университет, 2010.
.