CЕДЯЩИЯ БИК
Бях аборигенът в пещерата.
Думите несвързано излитат.
Крият смисъл простите неща,
имената още са размити.
И за да говоря със света,
съм научил няколко езика.
С шепот ме събужда утринта,
вятърът сърдит в тревите вика.
Разгадавам пресните следи,
тайни ми подсказва знакът.
Щом стрела с кураре долети
и без шум ме пренесе оттатък.
Прилеп съм – невидим и незрящ,
блъскам се в първичен смисъл.
И от най-дълбоките недра
раждат се нещата с писък.
© Светла Караянева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.11.2010
Светла Караянева. Обсерватория. Варна: LiterNet, 2010
Други публикации:
Светла Караянева. Обсерватория. Пловдив: АИ на Аграрния университет, 2010.
.