ДЪРВО
Влизам в сянката и ме завърта
слънчевият лъч на часовете.
Слънцето - будилникът забързан,
от върха в очите ми просветва.
Облак ли заобли небосклона -
секва светлосянката ранима.
И замирам като лист отронен -
има ли ме и защо ме има
тук, до корена на битието,
на гората пъстрата шевица
и сърцето птиче, от което
затуптяват божите зеници.
По-високо е от мен дървото.
И след мен високо ще живее.
И съм сянка в сянката, защото
дишам въздуха зелен от нея.
© Светла Караянева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.11.2010
Светла Караянева. Обсерватория. Варна: LiterNet, 2010
Други публикации:
Светла Караянева. Обсерватория. Пловдив: АИ на Аграрния университет, 2010.
.