БАВНИ ПЛАНЕТИ
Заникъде не бързам. Световете
въртят се във порядък отреден.
И слънцето - балон огромен, светъл,
издига бавно птичия рефрен.
Потъвам в лятото и маранята
разтваря сетните ми сетива.
И вече съм роса, тревица, вятър
опънал седмоцветна тетива.
И бавно се размива равнината.
Реката носи наносите в мен.
Денят приижда с музика позната,
задъхва своя ритъм ускорен.
Изкачвам стъпалата към безкрая.
Искри дъга в небесния витраж.
И сигурно вратата ще позная,
достигна ли последния етаж.
© Светла Караянева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.11.2010
Светла Караянева. Обсерватория. Варна: LiterNet, 2010
Други публикации:
Светла Караянева. Обсерватория. Пловдив: АИ на Аграрния университет, 2010.
.