БАЛКАНИ
Върви изправена жената.
Гърдите u като Балкани
издишват свежи аромати
на билки, брани - недобрани.
Не зная носи ли подплънки
или застинал е вулканът
в красивите, високи гънки
на празничната u премяна.
Но виждам - там лежи юнакът
и тя го носи като рана.
Вълчица и сокол, байракът
на всичко, в Българско останало.
И все така върви напето,
припява песента хайдушка.
Висок балконът е, където
безсмъртният юнак се люшка.
© Светла Караянева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.11.2010
Светла Караянева. Обсерватория. Варна: LiterNet, 2010
Други публикации:
Светла Караянева. Обсерватория. Пловдив: АИ на Аграрния университет, 2010.
.