Пламен Павлов - Не е за вярване...

НЕ Е ЗА ВЯРВАНЕ...

В прозореца ми вчера имаше висока снежна
планина
(нима по-рано я е нямало - не е за вярване!) -
изкачвам с поглед, с мисъл, без да мисля
планината,
преброждам всички планини, реки, морета
прониквам отвъд земната кора
и Космоса...
И все остава чувството за нещо
неоткрито,
изгубено, забравено, неоткриваемо -

необяснимо състояние
или пък състояние на необяснимост...

А планината вече е изпълнила прозореца
(как беше онова... за Мохамед и планината?)
приижда на вълни, скали, дървета
и подземни тласъци...

Ех, днес прозорецът е празен
(нима я имаше онази планина -
не е за вярване...),
не е за вярване.