МАРС
Чудовищни камъни, кратери, пропасти,
облаци прах, две луни...
Хладно свети далечното слънце.
Каналите на Скиапарели,
Лицето, Пирамидата...
Бредбъри,
Бредбъри...
Чужд свят.
Човек съм -
образът, подобието на Създателя,
човек съм, искам да облагородявам.
Създаването дреме, ври, крещи, напира
в генетичната човешка памет
и неспокойната фантазия твори
от този мъртъв, чужд, абсурден свят
Нов свят.
И все забравя как
без жал убива своя.
© Пламен Павлов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.10.2009, № 10 (119)