ГРОБЪТ НА ПРАДЯДО МИ
Твоят гроб е някъде при Дойран,
бил останал в чужда територия,
както казват...
Нищичко за казване,
твоят гроб отдавна е забравен
нейде край забравения Дойран.
Няма сълзи, капнали в пръстта му,
нито вощеници, думи вехти,
клетви и роднини, суетене...
Нейде там в невиждания Дойран.
Нейде край невидимия Дойран
някакъв куршум те е съборил
и направо през трупа ти минала
пъплещата чужда територия.
Толкова забрава се забрави
в тебе, незапомнено отечество,
толкова погинали в пръстта ти...
Духовете им къде побира
не земята шепа, а небето,
свило се доникъде над тебе?
© Пламен Павлов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.10.2005, № 10 (71)