Петър Марчев - Обратните: един живот между Содом и Лесбос

Писма от Петър (1)

ОБРАТНИТЕ: ЕДИН ЖИВОТ МЕЖДУ СОДОМ И ЛЕСБОС

Петър Марчев

В своята езическа младост св. Августин имал връзки с мъже,
но след като приел християнството,
светецът успял да се пребори с това изкушение

Обратните. В книгата “Левит” на Светото писание се казва, че мъжеложците били убивани, обикновено с камъни. Пак Ветхият завет свидетелства за развратните (обратни) жители на древните градове Содом и Гомор, които Господ заличил с небесен огън от лицето на земята. Въпреки свободните нрави в Рим, древноримското законодателство забранявало хомосексуализма. А Наполеоновият кодекс е един от първите, които не преследват обратните.

С нашумялата “сексуална революция” на Запад започват и напъните на хомосексуалистите и лесбийките за своеобразно еманципиране. През 1969 година избухва бунтът на обратните клиенти на нюйоркския бар “Стоунуол”; по-късно хомосексуалист бива избран за губернатор на Сан Франциско...

У нас, за добро или за лошо, нравите са провинциални и патриархални. Което ще рече, че в очите на обществото е срамно да си ляв. И единици са персоните като героя на нашето време - Мариус Куркински, които публично заявяват своята хомосексуалност. Иначе, реалността е такава - младите хомосексуалисти в провинцията старателно крият сексуалната си ориентация, като задоволяват мераците си в София, използвайки анонимността на големия град. Този техен срам е красноречив за съзнанието им, че вършат нещо нередно.

В разговора “Избирайки себе си” от култовия брой 19/2000 на “Литературен вестник”, един младеж с хомосексуална ориентация - Кристиян - казва нещо особено важно: “И от гледна точка на сексуалното, и от гледна точка на социалното поведение не гледам на това като на избор, а като на даденост. Не съм сигурен, че ако имах избор, бих предпочел точно това.” Но дали наистина сексуалността е въпрос на даденост или на някакъв избор?

От медицинска гледна точка нещата стоят така. Полът се детерминира генетично. Но освен понятието “генетичен пол” съществува и понятието “психичен пол”; неговото формиране става най-вече чрез механизма на впечатването. Понякога е възможно тъй нареченото “погрешно впечатване” и това става най-вече в пубертета, когато половото влечение е аморфно, неопределено. Любопитно е дали подлежат на някаква терапия хомосексуалните наклонности? Според лекарите, ако все още не е оформен устойчив стереотип на сексуално поведение, тогава е възможно лечение чрез психотерапия, чрез условно-рефлексна терапия.

Но има и друга гледна точка. Агиологията (житиеописанието на светците) свидетелства, че в своята езическа младост св. Августин също е имал връзки с мъже, но след като приел християнството, с цената на големи усилия подвижникът се преборил с този порок. В днешно време, за да има успех подобна борба (или психо-терапия, ако повече ви харесва), полезно е да се знае следното. По време на земния му живот, на всеки човек се дава ангел-пазител (при тайнството кръщение), който го води към добро; но всеки е съпътстван и от демон или демони-изкусители, които внушават греховни мисли. Така че, ако в главата на изкушавания се върти натрапчивата мисъл за хомо-интимности, това не означава, че той е “обратен”, че е обречен да бъде обратен. Това просто не е негова мисъл и изкушаваният трябва решително да я отхвърли, а не да се съгласява с нея...

Според християнството, содомията или мъжеложството е грях, достатъчен хомо-индивидът да получи постоянно жителство в Ада. Показателен е фактът, че при някои видове магьосничества “посвещаването” на ученика от майстора става чрез хомосексуален акт - една типично сатанинска обредност.

Остава въпросът дали дадена личност ще постигне своята душевна псевдо-хармония по линията на по-малкото съпротивление, приемайки като неотменима даденост своята хомосексуалност, или ще се опита да придобие истински духовен мир, постигайки своята нереализирана нормалност с цената на духовна борба и психотерапия...