Надежда Радулова

VINEA MEA ELECTA

той беше твърде малък
непокръстен
за мойте тридесет и няколко години

търсех го из двора
зад високите стобори
но виждах само кожата му да се стеле
и да съхне
необезпокоявана от слънцето

по нея паяци пчели и еднодневки
хвърляха тържествено секрета си
смоковницата пускаше дълбоки неприлични
сенки
а нискостеблени растения изгризваха
от стъклописа на корема му
най-праведните цветове

поисках го от майка му

уви
бил още твърде малък
нeпокръстен
за виното което си измислях
сред папратите влага прах
и срам