ВЕЧЕРЯ НА СВЕЩИ
Никита Нанков
Ицо Лукарски обожава изкуството и всяка свободна минутка обикаля галериите. В една малка зала открива изумителна изложба на живописвани цветя, чиито багри като че ли изплуват и отново потъват в романтичния полумрак на осветление от свещи. Авторката е художничката Райна. Тя обича ръчно рисувани копринени шалове, шик копринени панталони, вталени сака с огромни кокалени копчета и сребърни бижута, които подрънкват при всяко нейно движение.
Ицо Лукарски се влюбва в Райна и я поканва на кафе. След кафето й предлага дълга разходка в ботаническата градина, където двамата гледат и обсъждат цветята. Накрая Ицо Лукарски събира кураж и поканва Райна на вечеря.
- На една пò така вечеря? - закача го Райна.
- Ами може и така да се каже... - черви се Ицо Лукарски.
- Може би със свещи?
- Е, може и така да се каже...
Райна поривисто целува ицолукарската буза.
На масата греят огромни живописни цветя. Райна е с такава фльонга на копринения си шал, че Ицо Лукарски е на седмото небе от щастие. Келнерът е сръчен като фокусник, вечерята е невероятна.
Ицо Лукарски изпраща Райна до дома й.
- Всичко беше изумително - целува го Райна на сбогуване. - Но къде ли се дянаха свещите?...
- Да, къде ли бяха свещите?... - повтаря като ехо Ицо Лукарски и си тръгва.
И докато крачи и пее от радост из нощния град, той си мисли, че все пак вечерята беше на свещи. Ицо Лукарски има хемороиди и докторът му е предписал да си слага свещички всяка вечер - особено на романтична вечеря с Райна.
12 февруари 2013 г.
© Никита Нанков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.04.2013, № 4 (161)