Никита Нанков

УТОПИЯ

Никита Нанков

Просякът жаловито се вторачва в солидния господин и протяга паничката си. Господинът измъква от портфейла си няколко едри банкноти и без да ги брои, ги подхвърля на просяка. Просякът се разлива в усмивки. Господинът също се усмихва, малко накриво. О, чудо! - алхимията на благотворителността превръща оловото на човешкото състрадание в злато!

Просякът жаловито се вторачва в солидния господин и протяга паничката си. Господинът понечва да измъкне няколко банкноти, но портфейлът му е празен. Той взима паничката на просяка и жаловито се вторачва в него. Просякът измъква от джоба си няколко едри банкноти и без да ги брои, ги подхвърля на господина. Господинът се разлива в усмивки. Просякът също се усмихва, малко накриво. О, чудо! - алхимията на благотворителността превръща оловото на човешкото състрадание в злато!

Господинът жаловито се вторачва в просяка и протяга паничката си. Просякът измъква от джоба си няколко едри банкноти и без да ги брои, ги подхвърля на господина. Господинът се разлива в усмивки. Просякът също се усмихва, малко накриво. О, чудо! - алхимията на благотворителността превръща оловото на човешкото състрадание в злато!

Господинът жаловито се вторачва в просяка и протяга паничката си. Просякът понечва да измъкне няколко банкноти, но джобът му е празен. Той взима паничката на господина и жаловито се вторачва в него. Господинът измъква от портфейла си няколко едри банкноти и без да ги брои, ги подхвърля на просяка. Просякът се разлива в усмивки. Господинът също се усмихва, малко накриво. О, чудо! - алхимията на благотворителността превръща оловото на човешкото състрадание в злато!

Когато посетих същия град след седемнайсет години и минах по същата улица, воден от носталгия по младостта - о, чудо! - солидният господин и просякът продължаваха с алхимията на благотворителността, превръщаща оловото на човешкото състрадание в злато!

28 януари 2013 г.