СВЯТАТА ИСТИНА
Никита Нанков
Един прекрасен юнски ден, в който розите изпълваха въздуха с ухания, Петров каза на Иванов:
- Иванов, устата ти мирише на гюбре. И краката ти също вонят. Изобщо ти целият смърдиш на пор.
- На пор ли? - засегна се Иванов.
- Иванов, моля за извинение. Ти, разбира се, не смърдиш на пор. Ти вониш на леш! - уточни Петров.
Иванов удари Петров с юмрук в зъбите. Петров отвърна на удара и понеже беше три пъти по-едър и по-силен от Иванов го уби на място.
Погребалното бюро обърка документите на Иванов, погребението се забави и Иванов започна да се разлага в лятната жега. Но вместо да засмърди на мърша, той започна да ухае на най-изтънчени благовония.
- Само светците благоухаят след смъртта си - стъписа се Петров, падна ничком и се замоли горещо Богу за прошка.
Ето как святата истина накрая винаги тържествува.
12 юли 2013 г.
© Никита Нанков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.12.2013, № 12 (169)