Никита Нанков

ПРИТЧА

Никита Нанков

Трепкащите в маранята крепостни стени на отсрещния хълм. Хората като шарени мравки по улиците. Храмът с украсените стени и златния купол.

- Мой Боже, защо ме изостави? - прохъхря дългокосият мъж.

Отвесната обедна светлина.

Главата му клюмва и той издъхва.

Човекът в бялата престилка мигом поставя кислородна маска на мъртвия, прилага на гърдите му електроди и завърта копчето на машината. Мъртвецът потръпва, отваря очи и изправя глава.

Воинът с медния шлем поднася до устните на дългокосия сюнгер, напоен с оцет. Мъжът жадно пие. После воинът го ръгва с копие в ребрата и пак кляка до паницата с оцет, в която се дави една муха.

Крепостните стени, хората мравки, златният купол.

- Мой Боже, защо ме изостави? - прохъхря дългокосият.

Отвесната светлина.

Главата му клюмва и той издъхва.

Човекът в престилката поставя кислородната маска и електродите и завърта копчето. Мъртвецът изправя глава.

- Защо ме съживяваш? - пита дългокосият.

- Това е мой професионален дълг, аз съм лекар - отговаря човекът в престилката.

- Той се разпорежда с живота и смъртта - изсумтява воинът.

- Значи, ти играеш ролята на Бога? - удивлява се дългокосият.

Дългокосият скача от кръста и се нахвърля на човека в престилката. След кратко боричкане докторът увисва на кръста.

Крепостните стени, хората мравки, златният купол.

- Мой Боже, защо ме изостави? - прохъхря човекът в престилката.

Издъхва.

Дългокосият поставя кислородната маска и електродите и завърта копчето. Мъртвецът изправя глава.

- Защо ме съживяваш? - пита човекът в престилката.

- Аз се разпореждам с живота и смъртта, аз съм Бог - отговаря дългокосият.

- Значи, ти играеш ролята на лекар?

Воинът клечи над паницата, вторачен в агонията на мухата.

4 декември 2009 - 28 февруари 2010 г.