МЪНИЧКО, ЧЕРВЕНИЧКО
Никита Нанков
Имаше един човек, който казваше: “Вече съм се ангаджирàл.”
Един друг пък казваше: “Благодарà!”
А трети казваше: “Други другаре?”
Четвърти пък казваше гатанки: “Колкото пò расте, толкова пò намалява. Що е то?”
Първият му отговаряше: “Вече съм се ангаджирàл.”
Вторият се усмихваше: “Благодарà, благодарà!”
Третият се оглеждаше и питаше: “Други другаре?”
- Предавате ли се? - питаше четвъртият. - Ами това е сапунът! Колкото пò расте по значение, демек като го ползват, толкова пò намалява! А я сега да ви питам друго: Мъничко, червеничко, на един крак стои. Що е то?
Първият отговаряше: “Вече съм се ангаджирàл.”
Вторият дишаше патетично: “Благодарà!”
А третият даваше думата: “Други другаре?”
- Предавате ли се? - хълцаше от радост, че никой не отгатваше, четвъртият. - Ами това е малката червена пъпчица на левия ми крак!
И запретваше крачол да им я покаже.
16 август 1993 - 22 март 2010 г.
© Никита Нанков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.06.2010, № 6 (127)