МИДИЧКИ
Никита Нанков
В детството ми всяко лято ходехме с майка на море. С нея много обичахме да джапаме из плиткото и да събираме мидички. Заплаквахме ги в топлата ароматна морска вода и ги пускахме в найлоново пликче. Когато след плажа се прибирахме в почивната станция, по цял следобяд ги редяхме по масичката и пода, ахкахме и крояхме планове какви още форми и цветове ще търсим на другия ден. След три седмици събиране се връщахме в София щастливи, с тежък найлонов плик с мидички. Майка ги поставяше на видно място в къщата и двамата си знаехме, че само след някой и друг ден ще се заемем да ги подредим, както сме си мислели на морето. Времето минаваше, пликът се местеше ту тук, ту там и накрая изчезваше. На следващото лято още от първия ден на морето аз и майка нагазвахме в плиткото и се втурвахме да събираме мидички.
25 юни - 3 юли 2003 г.
© Никита Нанков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.01.2011, № 1 (134)