Никита Нанков

МАЙКА

Никита Нанков

Народният поет, литературният патриарх обядваше любимия си зелен фасул в трапезарията на първия етаж. Той държеше лъжицата с лявата ръка, а с дясната стискаше подострен молив над тефтер с изписани страници. Той, живата история на народа си, винаги беше готов да запише някоя нова идея: бунт, клане, революция, война, чутовен подвиг.

Майка му бе приседнала до него и току му подбутваше панерката с хляба:

- Яж, Иванчо, яж, мама!

Народният поет топваше залък хляб в яхнията, лапваше го, облизваше пръсти, а подир туй попиваше с втори залък патриаршеските си мустаки, лапваше и него и пак облизваше пръсти.

На външната врата се похлопа. Народният поет понечи да стане, но майка му го превари, отърча и надзърна през ключовата дупка. На въпросително вдигнатите патриаршески вежди, майката отговори шепнешком:

- Жена ти бе, Иванчо!

Народният поет отново се съсредоточи в зеления фасул, а майка му се завтече на горния етаж, излезе на балкона и викна на жената долу:

- Ей, такваз онакваз! Иванчо те веке не ще! Хà сбирай си партакешите и друм!

Майката се завтече в спалнята на младоженците, занаграби нещата на жената и ги заизхвърля от балкона:

- Нà ти, нà ти, у-у-у-у, такваз онакваз!

Накрая тя метна през парапета два големи куфара и една кошница с капак, затръшна вратата на балкона и дръпна завесите от тъмнозелено кадифе с жълти ресни и пискюли.

Майката пак приседна до сина си, който пишеше в тефтеря.

- Я чуй що съчиних, мале - рече народният поет, стана, протегна лявата си ръка с лъжицата и зачете:

Ти ме роди, но ти ми даде
и светлото, що в теб блещеше,
ти и човека в мен създаде -
ти два пъти ми майка беше!

Майката попи със залък мустаките на народния поет, тури залъка в устата му и крепко го прегърна, скланяйки беловласа глава връз патриаршеската му гръд.

31 март 2010 г.