ГЕРОИКА
Никита Нанков
Ицо Лукарски се бе излегнал на шезлонга с притворени очи и се наслаждаваше на лятната привечер. Блаженството му бе нарушено от жуженето на комар. Ицо Лукарски рязко плясна с ръце там, където се чуваше вибратото, и смачка досадното насекомо.
- Да живее революцията! - извика комарът и се строполи мъртав.
Ицо Лукарски се усмихна и продължи да се опива от вечерните аромати.
Но ето, че зажужа друг комар. Ицо Лукарски пак плясна с ръце.
- Свобода или смърт юнашка! - извика комарът и се строполи мъртав.
Ицо Лукарски отново се отпусна в шезлонга.
Зажужа трети комар. Ицо Лукарски плясна с ръце.
- Смърт на тирана, свобода на народа! - извика комарът и се строполи мъртав.
Ицо Лукарски отново притвори очи и се унесе.
Появи се нов комар. Ицо Лукарски плясна и него.
- Свобода, равенство, братство! - извика комарът и се строполи мъртав.
Ицо Лукарски реши, че ако долети още някой комар, той няма да се отвлича с него, защото е по-добре да бъде ухапан, отколкото да се разсейва и да губи от прелестта на тази чудна лятна вечер.
Един комар кацна на бузата на Ицо Лукарски и го жилна.
- Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира! - запя Ицо Лукарски и се строполи мъртав.
5-6 май 2018 г.
© Никита Нанков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.02.2019, № 2 (231)